Pamet

Plovdiv, Bulgaria

2019 – Unbuilt

with Eva Ventova

with Todora Radeva

Проектът „Не/видимите букви:ПАМЕТ” беше сред селектираните в конкурса за временна намеса в градска среда Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и е продължение на инициативата “Скритите букви”, организирана от фондация “Прочети София”.

 

Не/видимите букви: ПАМЕТ

Текст: Тодора Радева

Проектът Не/видимите букви: ПАМЕТ тръгна от  усещането ни за словото – то е безплътно, невидимо, но присъства навсякъде и има силата да ни обединява, обогатява, държи любопитни. Създадохме пространствена инсталация от букви, която беше разработена конкретно за пространството до Джумая джамия и приканваше хората „да влязат“ в буквите, да ги обходят, да приседнат, да четат.

Предложението да преместим инсталацията на Братската могила предизвика дълъг процес на проучване на историята и концепцията, които стоят зад паметника и търсене на решение как буквите да се впишат в новата среда, да отговарят на спецификата на мястото.

Пространството около Братската могила е огромно, позицията й не е избрана случайно, съществува връзката с Альоша и гледката от Бунарджика, зад паметника стоят респектиращите имена на архитекта Любомир Шинков и скулптура Любомир Далчев. Братската могила е създадена в периода на социализма – нашето близко минало, което  все още не е проучено, преосмислено и е източник на разнопосочни страсти.

Поставени в този контекст, решихме, че буквите, които искаме да изработим, не трябва да бъдат произволно избрани, а да образуват думата ПАМЕТ. Цялата инсталация да представлява един лабиринт, който стои на входа на паметника и провокира хората, които минават през мястото или се разхождат  там, да се замислят за смисъла и историята на това, което виждат. 

В отношението към миналото винаги се преплитат (поне) три линии – първата е на официалната идеология, която представя „големия разказ“, винаги политически украсена, подчинена на предварително зададена цел. Втората е гледната точка на изследователят, търсещ обективността. Третата са личните истории, които винаги са субективни, преживяни, емоционални, в този смисъл – конкретни и многообразни, представящи малки парченца от голямата мозайка. Истината за едно време се крие в преплитането на тези три линии, в погледа към тях отгоре, в опита да се видят различните истории, без задължително от тях да произлиза само една „Истина“.

Вярваме, че културната памет е болезнено необходима днес и нашият проект ще провокира хората на различни нива, ще предизвика интерес, дискусии, ново знание и преживяване и за жителите на града, и за гостите му ( независимо българи или чужденци).

Предвиждаме да създадем специална страница за проекта, на която ще качим истории за паметника, ще съберем спомени от жителите наоколо, ще селектираме текстове на съвременни български писатели, които са свързани с мястото, времето, темата за паметта.

Бихме искали да направим откриването на инсталацията по време на Нощта на музеите и галериите със специално събитие. Ще поставим вишка с подвижна платформа, която ще издига хората на височина от 4 до 6 метъра, откъдето могат да видят надписа, да снимат. Допълнително ще монтираме слушалки с приготвени записи, които ще миксират историите, които сме събрали, с архивни записи на речи от социализма и откъси от подбраните произведения. Хората ще могат да се слушат записите, докато се издигат и слизат.

Предвиждаме и две дискусии: Едната с големи писатели, които са свързани с темата, като Ана Бландиана ( Румъния), Капка Касабова ( Шотландия), Георги Господинов ( България) и изследователи като Алейда Асман ( Германия), която печели с  книгата си “Новото неудобство в културата на паметта” най-престижната литературна награда на германските книгоиздатели за 2018 г. Втората дискусия ще бъде с акцент върху паметниците от периода на социализма и отношението ни към тях с водещ архитект Анета Василева.

Бихме съдействали по всякакъв начин за откриването на проекта Братската могила да бъде изчистена – отвътре и отвън – и да бъде отваряна в определени дни за посетители. Би могло вътре в нея да се проведат и самите дискусии.

Проектът Не/видимите букви: ПАМЕТ тръгна от кирилицата, от отделните букви, като основа на нашия език, и направи една крачка напред към езика, като врата към света, в който живеем, и опитите ни да го наситим със смисъл.