Water Architectures

in the Middle Rhodope mountains

2013, unbuilt

Many myths and legends still exist today in the Rhodope Mountains. They are related to artifacts dating back to 8000 years ago. Most of the villages are being depopulated – especially the ones, which lay far away from the main road. Scattered through the uplands, they are often placed near an ancient city or sanctuary. Everything one encounters along the way feels as if it is being discovered- like the numerous water fountains (up to 2000 per region) that the locals build.

In this region, the locals render a special reverence to water. Throughout the centuries, they have created various rituals about it. Drinking fountains (up to 2000 per district) have been built in memory of a close deceased person because it is believed that when people and animals drink from the captured mountain water, this can be seen from the outer world. This delicately suggests the idea that the water is the connecting element between the different worlds, the material and non-material.

Водата като културно наследство в Средните Родопи

Проект: Културен маршрут, обхващащт четири термални бани

Родопите e планина, наследявана отпреди хиляди години години, в която и до ден днешен съществуват много митове и легенди. Повечето от населените места се обезлюдяват – особено селата, които не са разположени непосредствено на главното извънградско шосе. Разпръснати по хълмовете на планината, те често се намират близо до някое антично светилище. Всичко, което човек среща по пътя си, създава впечатлението, като че тъкмо е открито – като например многобройните чешми (до 2000 в област), които местните строят.

В този регион съществува особена почит на местните към водата. С течение на вековете, те са устроили различни обичаи и ритуали около нея. Чешмите например се строят в памет на някой близък починал, защото когато хората и животните пият от хванатата планинска вода, това се виждало на другия свят, и било хубаво за починалия. По този начин деликатно се внушава идеята, че водата е свързващият елемент между различните светове, между материалното и нематериалното.

Този проект е опит да се запази културната и фолклорна обвързаност на местните с водата чрез четири малки архитектурни обекта, както и да свърже посетителя с природата чрез водата. Това са четири бани, но в същото време ландшафтни скулптори, които насочват вниманието към региона, но не нарушават автентичната му структура. Средните Родопи са много богати на вода – както свежа планинска вода, така и горещи термални извори. Баните са като възли, които хващат неусвоената вода на самия извор и отново я пускат. Това постоянно движение на водата в сградата е видимо и предпоставя архитектурната хореография.

The Fish Ladder

The fish ladder is related to the belief that every water has its master – guardian. In most cases he comes in the form of an animal, such as an unusually big fish or snake. Supernatural powers are attributed to this master. The bath is located at the end of the village of Banite, and the water which springs from that place has a temperature of 28˚C. The fishway which reaches from the river on the hill to the bath’s pool makes the opportunity to meet this master real. On their part, visitors first get to the bath from where the spring sets off and drains down the fishway. On entering the bath, one sees the view towards the river which hides behind the hills. The theme depicts the beginning of the river – people become part of the scenery that they see in front of them because they can influence it. And so, the far distance becomes reachable.

Стълбата на рибите

“Народът вярва още, че на всяка вода има по един стопанин-пазител, оставен там от невидимите водни духове. (…) Тоя стопанин не прави зло на хората, ама и никой не смее да посегне на него, да го разгневи, когато се случи да го види. Тъй напр. Чувате, че на еди-кой си извор излизала голяма змия, с получовешка глава и с крила, на друг се явявал хубав бял овен, на трети голяма птица хвърчала с крилата си, на четвърти пък голяма жаба или риба ноще излизала и пак се скривала…(..)”

(Ст. Шишков, “Избрани произведения”, изд. Христо Данов, 1965)

Първата баня – рибният проход или стълбата на рибате, е свързана с вярвянето, че всяка вода си има стопанин – пазител, на който се приписват свръхестествени сили. Най – често той се явява в образа на някое животно, като например някоя необикновена по големина риба или змия.

Банята се намира в края на село Баните и водата, която извира на мястото е с температура двадесет и осем градуса. Рибният проход, който стига от реката до хълма, до басейна на банята, от който се вижда как самата река се губи между планините, прави възможността хората да срещнат този стопанин, реална. От своя страна хората, идвайки от главния път и слизайки към хълма, първо достигат банята, от която се открива красивия изглед и откъдето тръгва извора и се отича по рибния проход. С влизането в банята, се открива гледката към реката, която се скрива зад хълмовете.Тематизира се изворът, началото на реката. Къпейки се в този извор, хората стават част от пейзажа който виждат пред себе си, защото могат да му повлияят. Така далечината става достижима.

The Silent Water

As it is believed that water is always accompanied by the mysterious ghosts that are present in it, the water that has been poured in silence to avoid disturbing the water ghosts is deemed to be the purest and most healing. In the region of Smolyan, the water poured in this way is called “silent water”. It is often poured from the “left pool” (where the water turns its course to the left side). In this place, near the town of Smolyan, there are already three small drinking fountains that have been built by the people guided by their belief that the water is healing.
The path to the bath is accompanied by a low wall where part of the water from the 3 drinking fountains flows, penetrates the wall of the bath and then drains in the pool with a whirling motion.In this bath, keeping silence near the water is more important than bathing. The wall becomes more solid along with the spiral’s movement and the height, and the round pool is reflected in the opening above. This form of the space creates such loud acoustics that the visitor would rather keep silent than talk.

Мълчаната вода

“Най-чиста и целебна се счита всяка течаща вода на своя първоначален извор или, както казват, на “майката”, главата на водата.

Но вярата в митичната сила на водата, за чистотата и целебността й не се свършва само с това, което посочих по горе. Тъй напр. като се вярва, че всяка вода в никое време не остава без пристъствието в нея на потайните духове, то и поради това вода налята мълком, да не се прдизвикат тъй или инак от какъвто и дае шум водните духове, се счита за най-чиста и най-целебна. Тъй наточената вода се казва в Смолянско малчешна вода. Налива се най-често от „ляф вир“ (дето водата при течението си се завърта към лява страна). Когато невестата след венчаването заведат в бъдещия й дом, родителите на младоженеца я посрещат при входните врата с мълчешна вода, която разливат при влизането й по всички страни из къщи. Когато момите вият своите яневски китки (24 юни) , за да гадаят за своите бъдещи другари, китките също трябва да са натопени в малчешна вода. Също така в такава вода се варят и много видове треви за цяр. Дори и в християнските домове, когато ще се налее вода за светене, предпочита се да е малчешна вода.

(…)

Когато някой тръгне за чужбина, изпращат го с малчешна вода, която изливат насреща му. Това се прави не само като благопожелание за добри печалби и сполуки, ами още и за предпазване от болести и други премеждия.

В нощта срещу Богоявление или Водици, както народът ни нарича празника, семейството се събирало около „мълчаната” вода. Всеки се измивал с нея и изричал най-силното си желание, завършвайки с възклицанието: „Да бъде!”. Така водата се превръщала в „наречена”. С част от нея жените замесвали хляб.”

(Ст. Шишков, “Избрани произведения”, изд. Христо Данов, 1965)

Следващата баня се намира на около 40 км от първата, преди западния край на гр Смолян и е свързана с традицията на мълчаната вода.
На това място съществуват вече три малки чешми, които хората са построили, защото вярват, че водата е лековита и мястото е вече свързано с една определена обредност.
Пътеката към банята е придружена от ниска стена, по която тече част от водата на 3те чешми. Тя влиза в стената на самата баня и се отича в басейна, въртейки се в спирала.
За тази баня е важно не толкова къпането в лековитата вода, колкото мълчането до водата и свързания с него ритуал. Стената става по – масивна с движението на спиралата, както и с височината на сградата, като кръглият басейн се отразява отново в отвора горе и така остава винаги под открито небе. Тази форма на пространството създава толкова силна акустика, че посетителят по-скоро би мълчал, отколкото да говори.

The Built-In Shadows

Another 20 km to the west, near the village of Beden and in the river itself, is situated the bath which is related to the story of built-in shadows. The water there is 78˚C.

Four high shapes, like upright stones, are standing in 2 open hot pools. They are solid in their lower part and become thinner as their height increases. The perforated brick facade acts like a cooling chimney for the hot baths. The hot water flows among the walls of the pools, and among the walls of the changing rooms and the showers there are stairs for the visitor. This resonance of sounds that is generated by the movement, as well as the impression of ephemerality due to the steam, enlivens these shapes and creates the impression that there are built-in shadows.

Вградените сенки

Съществуват много песни от фолклора, които разказват за строежа на някой мост или чешма. Според тях, сянката на най-хубавото момиче от селото – често това била невестата на стоителя, била вграждана в строежа, за да не се разруши построеното.

Още 20 км на запад, до село Беден и на самата река, се намира банята, свързана с историята за вграждането на сенки. Водата там е седемдесет и осем градуса.

Четири високи обема, като побити камъни, стоят в два отворени горещи басейна. Долу те са масивни и с височината си се разлагат. Перфорираната тухлена фасада действа като охлаждащ комин за горещите бани. Между двойните стени на басейните върви горещата вода, а между двойните стени на съблекалнята и душовете се намират стълби, по които минават посетителите.

Този резонанс от звуци, който произлиза от движението на водата и хората, както и впечатлението за ефимерност от постоянно струящата от баните пара, оживява тези обеми и създава впечатлението, че там са вградени сенки.

Descending to the underground world

Another 7 km to the west, before the town of Devin, there is another bath related to the legend that in this region is the underworld where Orpheus has descended to bring back his beloved one. Both locals and specialists say that the dam lake has overwhelmed a hot water spring. The building is in the water, just where the river flows into the lake. One square shape is what is seen from the outside. It functions as arrival place, the lobby of the core which leads down to the bath.

One can get there by boat, and from the platform you can see the different horizons of the water. On descending to the warm pool or the underground world, the space opens up to the sky.

Слизането в долната земя

Още 7км на запад, преди град Девин, се намира друга баня, свързана с местната легенда, че недалеч – на дъното на пещерата Дяволското гърло, се намира Долният свят, където Орфей е слязъл, за да върне любимата си Евридика. Според много легенди долният свят се намира иммено на края на реката или на дъното на някое дълбоко езеро.

Местните, както и специалистите твърдят, че язовира е залял един горещ извор. Сградата стои във водата, там където реката се влива в езерото.

Един квадратен обем е това, което се вижда отвън. Той фунционира като място за пристигане, предверието на ядрото, което води надолу към банята. До там се стига с лодка и от платформата се виждат различните хоризонти на водата. Със слизането надолу, към топлия басейн или към долния свят, пространството се отваря към небето.

This project is an attempt to preserve the cultural and folklore connection between the locals and the water through four small architectural sites, and to bring the visitor closer to nature through the water. These are four baths that also represent landscape sculptures that draw the attention to the region, yet they do not impair its authentic structure. Their architecture is monolithic, and would be built with local materials – as if they have always been there – like the ancient sanctuaries and the water fountains. The baths are like knots that capture the unutilized water of the spring and let it go again. Their themes depict legends that express the choreography of the sites by placing them in a mythological context which arouses the visitor’s interest in the stories of the mountain, many of which have yet to be discovered.

Целта на проекта е да се засили региона чрез малки инфраструктури, като се запази структурата на неговата природа. Вписани в ландшафта, баните са са свързани чрез стълби, пътеки и мостове, които подсказват за тях, и са лесно достижими по еко пътека или от главното шосе.Техният архитектурен език е различен и могат да функционират отделно, но заедно изграждат една драматургия на историите, които разказват. Легендите, които тематизират, изразяват хореографията на самите обекти и ги поставят в митологичен контекст, за да може посетителят отново да събуди интерес към историите и традициите на планината, много от които са още неоткрити.